Това е първата ни торта.
Нейната история е,че я направихме за да изненадаме брат ми за 18-тия му рожден ден. Това беше трудна задача, защото той не трябваше да ни види, а имахме малко време. Правихме я докато той беше на училище и точно преди да я завършим, моята майка ни се обади,че той се прибира от училище. Настъпи паника и решихме да потърсим помощ от съседите и да скрием тортата в техния хладилник. След това се обадихме на приятел, с когото по-късно празнувахме рождения ден, за да дойде и отнесе тортата там където щяхме да празнуваме.През цялото време си мислихме, че брат ми е разбрал за изненадата, защото често се изпускахме, но той не беше заподозрял нищо. Вече можехме да си отдъхнем,не бяхме разконспирирани. Събрахме се нощта, преди рождения ден да празнуваме и когато настъпи 12 часа изкарахме тортата. Брат ми много се зарадва на изненадата и недоумя как сме успели да я скрием от него.А от самата тортата не остана и троха, така завърши нейната история. :]
Решихме да я направим по повод, нашият 10 месечен юбилей от както сме заедно. Кръстихме я "Влюбените мечки", защото на галено се наричаме мечке/мецанке. Сърцата символизират нашата голяма обич, а розовия
цвят- нашите прекрасни взаимоотношения.
За пръв път направихме торта с направен от нас фондан(захарно тесто) и понеже сме с ограничени финанси, използвахме "Степ" за боя, но въпреки това тортата стана много вкусна и сполучлива.
Направихме я по случай именния ден на баща ми. Същия ден бяхме на практика от училище и ни осени идеята, че ще зарадваме баща ми с една вкусна торта. Нямахме много време, но въпреки това работихме усилено и с желание и тортата стана доста сполучлива. Докато я направим се видяхме в чудо, постоянно бяхме заобиколени от братовчедките, баба, майка, брат ми, леля ми и всевъзможните съвети от тяхна страна. Изявяваха голямо желание да се покажат като сладкари и изказваха своето компетентно мнение по въпроса. Времето беше изпълнено с много емоции, и главоболия, но ето накрая - резултата е на лице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар